Прочетен: 2058 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 09.06.2007 13:48
Така е. Но дали всички го осъзнаваме? Едва ли. Иначе нямаше да си губим времето в омраза, завист и злоба. В ревност, в борба за власт и слава. И когато наистина го осъзнаем, вече ще бъде твърде късно. Затова нека живеем така, сякаш днес е последният ден от живота ни и нека си простим грешките и недостатъците.
Повечето примитивни цивилизации имат обичай да погребват своите мъртви в позата на зародиш. «Той отново ще се роди, в друг живот, и ние сме длъжни да го положим в същата поза, в която той е дошъл на този свят» — казват те. За тези цивилизации смъртта е била само още една стъпка по вселенската стълбица. Постепенно светът е загубил своето тихо приемане на смъртта. Но не е важно какво мислим или какво правим ние, или в какво вярваме: всеки от нас някога ще умре. По-добре е да правим така, както са правили старите индиански племена Якви: да се отнасяме към смъртта като към консултант. Винаги питайте: «Какво се каня да направя, преди да умра?
Но сега ми се доспа и ще го довърша утре
Ако има утре... :)
Ако знам, че днес ми е последния ден, няма да правя планове за след година-две-пет-десет. Просто ще го прекарам с любимите си хора.